Приятелство

"Пух? - каза Прасчо.
Да! - отговори Пух.
Нищо! - каза Прасчо, хващайки го за лапичката.
Просто исках да съм сигурен, че си тук, Пух..."


Аз по-големи приятели от Мечо Пух и Прасчо не познавам :) Те са олицетворение на най-чистите, мили и невинни приятерски отношения и заради това реших точно тях да пресъздам върху своята картичка, посветена на приятелството.
Освен своята картичка искам да ви подаря и едно стихотворение за приятелството, писано от една истинска приятелка:) В най-трудните си моменти човек разбира кои са истинските му приятели - представям ви моята истинска приятелка Калиакра Найденова:


ПРИЯТЕЛСТВО
На М.К.

"Приятелството, то се подарява..."

И ако целият свят,
настръхне неприветен
и озъби се със остри зъби
срещу теб,
готов в единствен жест
да те постави на колене,
обърни се просто към мен.
Аз в битките с тебе участвам,
победи и загуби с тебе броя,
виж в очите ми лудата жажда,
виж в дланта ми нежността!

И ако утре паднеш сломен,
оклюмал глава на гърдите си,
обърни се, аз съм до тебе
и надникни в очите ми.
Няма нищичко да казвам,
просто съм тук, просто оставам,
за да събереш въздух в дробовете си,
и да се изправиш...

И твоето име облаци ако покрият,
гарвани ако зачернят
и стъпкат честта ти в калта
ботушите на гнила, подла клевета,
аз ще взема стиха си в ръка,
ще бърша със него мръсни петна
и ще те издигна до иконите,
пред които само тихо се шепти.

Защото някога избрах да ти подаря
обич и нежност, тиха закрила,
и ти дара ми не пропиля,
и избра да си подкрепа, разбиране и сила.
Толкова години...
Разстоянията не бяха пречка,
пътищата със стръмните завои
пак и пак, отново ни срещаха,
за да се прегърнем истински...

Благодаря, че не се уплаши
докрай да ме опознаеш,
че ме прие, такава каквато просто съм,
че ми се радваш щом цветно се смея,
ч ти се плаче, плача ли и аз;
че спестяваш ми разумните съвети
и казваш тихо "следвай сърцето си";
че имам щастието да знам, че утре
ако ми потрябваш, даже да си надалеко
ще тръгнеш, забравила себе си,
ръка да ми дадеш... и нежност!

Заради теб и хора като теб - оставам,
заради това, че съществувате
аз виждам смисъл в даването,
заради вас...азпак ще стиса зъби, за да остана
повтаряйки си зад болката и раните:
"Заради приятелите си...нямаш право,
ти просто нямаш право, никога да се предаваш.."

http://kalinaidenova.blog.bg/