неделя, 22 януари 2012 г.

Във въздуха витае любов....





Не ме буди....

Ще заспя в ръцете ти,
сякаш ме прегръща вятър,
не ме буди, не ме буди...
ще се усмихвам
в сънищата си.

Ще заспя сред звездите,
ще знам, че това са
две горещи до огън очи,
целуни ме тихо, тихо
и не ме буди,
за да се събудя
усмихната.

Ще заспя отново силна,
а толкова крехка,
прегърни ме много силно
и не ме буди,
ще тичам из сънищата си.

Ще заспя, заслушана в дъха ти,
ще намирам там посоките
всевечни на света си.
Ти не ме буди,
гледай ме дълго,
с поглед, обвит във мъгли и копнежи,
проблеснал от нежност,
натежал от нетърпение...

И дълго ме гледай
как се усмихвам в съня си...
Ще заспя на сърцето ти,
ще се сгуша в дъха ти,
ще ме покрият ръцете ти,
ще ме завият устните...

Не не разбуждай!
Дълго ме гледай усмихната,
дълго ме гледай сгушена
в сънищата си,
защитена, спокойна, щастлива...
Дълго ме гледай!

И после целуни ме...
и заспивай...


Калиакра Найденова

Няма коментари:

Публикуване на коментар