Бебеее:)

Тази картичка беше за погачата на моята бъдеща кръщелница:)

Исках с нея да ѝ пожелая много радост, обич, късмет, спокойни и слънчеви дни!

А това е и опакованият подарък ( и творческия хаос, сред който творя:))

Пролет е! :)

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

Юбилей!

Тази картичка е за същата рожденничка, за която беше и картичката от предишната публикация. Двете са много различни, тъй като ще се подарят от различни хора, но се надявам и двете много да ѝ харесат!

Само днес се надбягвам със времето.
(Таз игра няма нивга да спре...)
И отново ще хукнат през мене
дни, минути, часове, векове...
Има толкова много за правене!
... Сто вселени за усмивка ме чакат.
С пет галактики май изоставам
да разпръсна светулки във мрака...
Да съм слънце за всички приятели –
в Понеделник това го умея.
Само днес е съгласна душата ми
сред задачи и шум да живее...
И се справям безспорно със всичко
в този ден устремена напред.
Имам време да кажа „Обичам те!”.
Значи всичко е адски наред...
Но сега, извинявай, ще бягам
да превръщам сегашно във минало.
Всъщност, времето с мен се надбягва.
А дали ще ме хване? Ще видим.
irini

Пролет, перли и дантела

Тази картичка е за една жена, която след няколко дни ще празнува своя 50-ти юбилей. Постарах се да я направя много красива, нежна и женствена.

И тъй като и пролетта отговаря на това описание, мисля, че картичката е подходяща и за 107-то предизвикателство на Картичкофурийте:) 

ПОЖЕЛАНИЕ Бъди свободна като вятъра,
Да раждаш с вяра своите мечти,
Над планини от трудности да се издигаш,
Над морета от човешка завист прелети!

Бъди щедра като слънцето,
Което дава сгряващите си лъчи
И на злите и добрите
И знае какво е да прости.

Бъди красива като изгрева
С неподправена прелест и чар,
Които карат дори и морето
Да пламти в любовен пожар.

Бъди щастлива като птиците,
Които цял ден пеят одата на радостта!
Бъди изпълнена с благодарност за живота си
За това, което си и за мига!

Моите сребърни цветя

Ето я и моята колекция от сребърни цветя!

Идеята за нея се роди спонтанно, а резултатът, лично на мен, много ми харесва.

Всяко цвете носи послание, имената им се раждаха в главата ми веднага щом ги видех завършени, а усещането като ги погледна е на дълбоко удовлетворение.

Със сигурност броят на сребърните ми цветя ще расте и колекцията ми ще става все по-голяма и по-красива, а аз обещавам да ви запознавам с всяко следващо цвете:)

"Незнайното цвете"

"Недокоснато цвете"

"Неоткритото цвете"

"Несънуваното цвете"

"Неземното цвете"

Да бъдеш цвете е дълбока отговорност

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

Емили Дикинсън

Неземното цвете

РИСУНКА

Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.

Евтим Евтимов 

Несънуваното цвете

СЪHУВАМ

Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.

И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.

Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.

Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.

Евтим Евтимов 

Неоткритото цвете

Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.

Евтим Евтимов