Рамка за снимка

От доста време си мислех да сътворя нещо подобно и ето, че му дойде времето.

Мисля, че се получи добре:)

Златни цветя

За рожденият ден на една специална дама!

ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ

Съзирах те навред, във всяко нещо.

Но ти не беше същата, оная,

която всеки ден и вредом срещах.

Ти беше друга: много по-различна,

по-нежна, по-красива, по-... злокобна.

Но в тебе аз онази все обичах:

измислица, на живата подобна.

Бъди каквато щеш. Нима е важно

каква си всъщност - грозна ли, красива?

По-важното е, че дори миражна

ти можеш моя хубав свят да раждаш.

Но никога - да го убиваш...

Обици цветя

В последно време много ме влече идеята да започна да правя и бижута, от квилинг разбира се, но все не ми оставаше време за това. Сега обаче се възползвах от повода, че сестра ми има рожден ден и реших подаръкът и да е уникален и весел и и направих тези обици:)

А ето и подаръка в завършен вид:)

Градина :)

В душата ми градина...

В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

КФП №103 "Червено и бяло"

Идва Баба Марта, а любовта продължава да витае из въздуха и Картичкофуриите решиха да обединим празниците в една картичка - Баба Марта и Св. Валентин.

Баба Марта бързала, мартенички вързала :)

 



Баба Марта бързала

Йордан Стубел Баба Марта бързала мартенички вързала, морави, зелени, бели и червени. Първо на гората – да листят листата. И да дойдат всичките: щъркелите, птичките, П(първият певец, косер хубавец. После на градините – да цъфтят гергините и латинки алени, и божури шарени. ябълки да зреят, круши да жълтеят. А пък на дечицата върза на ръчицата, мартеници чудни със ресни червени, да са ранобудни, да растат засмени.



Една малко позакъсняла валентинка :)

Тази картичка е посветена на МОЯТА ЛЮБОВ!

Обичам те!

С нея ще участвам и в преизвикателството на "Двете елши" - "Месецът на любовта"

Моя любов

Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

са заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радостта,

но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва

да прегърна обич и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

с теб до днес надживях

и вина и съдба,

но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструващ,

че не си сгрешил, мое любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

За едно малко ангелче

Тази картичка е за едно новородено ангелче, което с появата си ни донесе много, много радост!!!!

Бъди благословен

Картичкофурийско предизвикателство №103

"Червено и бяло"

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

Бавно....

Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.

И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.

За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.

Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.

И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.

Тъй хубаво аз си мечтая
и леко забравям,полеко,
че бавно душата ми чака
пред тръшната бързо врата!...

Мадлен Алгафари

Любов

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

 

Елисавета Багряна