неделя, 18 март 2012 г.

Несънуваното цвете






СЪHУВАМ
Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.

И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.

Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.

Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.

Евтим Евтимов 

Няма коментари:

Публикуване на коментар